10 июл. 2012 г., 13:57

Времето е живо 

  Поэзия » Другая
735 0 1
Вятърът отново се пробуди
и от запад литна над света,
па задумка барабани луди
от зората бледа чак до вечерта.
Облакът на север се изтяга,
сгушен в синьото небе;
бързо по земята бяга
или каца на едно кубе.
Времето отново се повтаря,
младостта обаче вехне -
сутрин да е млада, а пък вечер - стара -
вечна орис над душата тегне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Все права защищены

Предложения
: ??:??