Времето е живо

10.07.2012 г., 13:57 ч.

Поезия » Друга

733 0 1

Вятърът отново се пробуди
и от запад литна над света,
па задумка барабани луди
от зората бледа чак до вечерта.
Облакът на север се изтяга,
сгушен в синьото небе;
бързо по земята бяга
или каца на едно кубе.
Времето отново се повтаря,
младостта обаче вехне -
сутрин да е млада, а пък вечер - стара -
вечна орис над душата тегне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Времето е живо

Искате да прочетете повече?

Предложения