15 мая 2015 г., 20:39

Връх сред равнината 

  Поэзия » Философская
291 0 6

Сега съм връх, изправен в равнината

с калпак от навалял отгоре сняг.

Загледан там - далече в далнината,

където погледът не вижда бряг.

 

И в тази моя равнина житата

се люшкат вече, сякаш са море.

Разхвърля вятърът във миг нещата

и корените иска да сбере.

 

А аз над тях издигам се високо

и светя нощем, като морски фар.

Със радост гледам вече нашироко

узрелия под мене божи дар.

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Анастасия!Радвам се, че хареса и че съмм те развълнувал!
    Поздрави от мен и хубава вечер1
  • Благодаря, Приятели, за коментара и за оценките!
    Радвам се, че сте харесали и че съм ви развълнувал поне малко!
    поздрави от мен и хубав ден!
  • Хубав стих. Беше публикуван в "Уикенд".
    Поздравления, Ники!
  • Ама , корените лесно не се дават! Свети и се радвай! Поздрав!
  • Поздравявам те, Никола - с каква песенна лекота си
    "Загледан там - далече в далнината,
    където погледът не вижда бряг."! Приятна вечер от мен!
  • Не спирай да светиш. Поздрав.
Предложения
: ??:??