15.05.2015 г., 20:39 ч.
Връх сред равнината
Сега съм връх, изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата
се люшкат вече, сякаш са море.
Разхвърля вятърът във миг нещата
и корените иска да сбере.
А аз над тях издигам се високо
и светя нощем, като морски фар.
Със радост гледам вече нашироко
узрелия под мене божи дар.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Приятели, за коментара и за оценките!
Радвам се, че сте харесали и че съм ви развълнувал поне малко!
поздрави от мен и хубав ден! -
Хубав стих. Беше публикуван в "Уикенд".
Поздравления, Ники! -
Ама , корените лесно не се дават! Свети и се радвай! Поздрав!
-
Поздравявам те, Никола - с каква песенна лекота си
"Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг."! Приятна вечер от мен! -
Не спирай да светиш. Поздрав.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави от мен и хубава вечер1