mislitel (Георги Каменов)
1137 11108
29 авг. 2019 г., 10:26

Все още мога да обичам 

  Поэзия » Любовная
991 9 18

Все още мога да обичам

и да целувам с лунна жар,

в очите нежно да надничам

и да разгарям в тях пожар.

 

Не съм забравил как се люби

не само тяло... и душà...

и как с ръцете мъжки, груби,

по женско тяло да летя.

 

С годините натрупах мъдрост,

сега разбирам по-добре

кога е нужна мъжка твърдост,

кога – единствено сърце...

 

Все още мога да обичам,

по-силно даже от преди!

Към тебе във небето тичам –

Събуждам се... Къде си ти?

 

11.11.2018.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и на теб за високата оценка, Мария.
    ПП
    Както съм го казвал не веднъж и тук няма редакция, Мария, освен една минимална промяна в последния ред.
  • И аз те поздравявам, Гош! Тук всичко е изведено до край, ритмичната стъпка е стройна, поантата добра! Браво!
  • Благодаря за високата оценка, Виолета. Всъщност и аз си го слагам сред най-добрите ми постижения.
  • Еми... Много е хубаво, Георги, може би един от най-хубавите ти стихове... поне за мен де
    Поздрави!
  • Удоволствие е коментар, като твоя, Йоана, смятам за всеки автор. Дълбок.
    Благодаря ти!
  • Интересно съпоставяне на летенето в прегръдките на любим човек:

    ...и как с ръцете мъжки, груби,
    по женско тяло да летя.

    и тичане в небето:

    Към тебе във небето тичам –
    Събуждам се... Къде си ти?

    Сякаш без любовта дори небето не предоставя достатъчно простор за летене, сякаш дори то е твърде земно, без душата ни (любовта ни) красотата не може да ни лекува.
  • Благодаря ти, Ангелче, за красивия коментар 🌹💖🌹
  • Може и да си права, Ина, благодаря ти за интересната констатация 🌹
  • Това е твойта ахилесова пета Хареса ми!
  • Чак сега мога да отделя време за да отговоря на този уникален букет от красиви коментари!
    Стойчо, много двузначно казано, и усмихва, и замисля :"
    Мариела, благодаря, благодаря, благодаря, за този стих коментар! Много, много ме зарадва с него, и да, обожавам палачинки... И тъкмо днес закусих с такива, направени специално за мен...
    Мариана, топло ми стана от оценката ти 🌹🌹🌹
    Адаш, подмлади ме с няколко десетилетия 😊
    Смути, съгласен 😊
    Благодаря ви, Приятели!!!
    🌹🌹💖🌹🌹
  • Мъдростта май не идвала с годините, а с преживяното
    Хубав стих!
  • На сто години ли се!
    А е хубаво...
  • Как липсват ми очите ти с блясък звезден!
    Как липсва ми усмивката ти и топлия ти глас
    Как искам ръцете ти по тялото ми
    да палят пожари от дива страст...
    Как искам устните ти да изпиват моите
    да ме оставяш дори без дъх...,
    а после с милувките ти нежни
    и в топлата ти прегръдка
    да заспивам всеки път. .
    А сутрин като се събудя
    до мене ти да спиш.
    Ще те погледам с любов,
    а после със целувка ще те събудя
    за закуска- палачинки- обичаш ги, нали?
  • Твърд приятел си на моженето!
    Поздравления!
  • Светла, Младене, Мария, благодаря ви!
  • И на мен ми хареса, Жорж! Поздравявам те!
  • Затрогващ и искрен стих, Жоро! Поздравление!
  • Прекрасно е, Георги...
Предложения
: ??:??