29.08.2019 г., 10:26 ч.
Все още мога да обичам
Все още мога да обичам
и да целувам с лунна жар,
в очите нежно да надничам
и да разгарям в тях пожар.
Не съм забравил как се люби
не само тяло... и душà...
и как с ръцете мъжки, груби,
по женско тяло да летя.
С годините натрупах мъдрост,
сега разбирам по-добре
кога е нужна мъжка твърдост,
кога – единствено сърце...
Все още мога да обичам,
по-силно даже от преди!
Към тебе във небето тичам –
Събуждам се... Къде си ти?
11.11.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И аз те поздравявам, Гош! Тук всичко е изведено до край, ритмичната стъпка е стройна, поантата добра! Браво!
-
Благодаря за високата оценка, Виолета. Всъщност и аз си го слагам сред най-добрите ми постижения.
-
Еми... Много е хубаво, Георги, може би един от най-хубавите ти стихове... поне за мен де
Поздрави! -
Удоволствие е коментар, като твоя, Йоана, смятам за всеки автор. Дълбок.
Благодаря ти! -
Интересно съпоставяне на летенето в прегръдките на любим човек:
...и как с ръцете мъжки, груби,
по женско тяло да летя.
и тичане в небето:
Към тебе във небето тичам –
Събуждам се... Къде си ти?
Сякаш без любовта дори небето не предоставя достатъчно простор за летене, сякаш дори то е твърде земно, без душата ни (любовта ни) красотата не може да ни лекува. -
Благодаря ти, Ангелче, за красивия коментар 🌹💖🌹
-
Може и да си права, Ина, благодаря ти за интересната констатация 🌹
-
Това е твойта ахилесова пета Хареса ми!
-
Чак сега мога да отделя време за да отговоря на този уникален букет от красиви коментари!
Стойчо, много двузначно казано, и усмихва, и замисля :"
Мариела, благодаря, благодаря, благодаря, за този стих коментар! Много, много ме зарадва с него, и да, обожавам палачинки... И тъкмо днес закусих с такива, направени специално за мен...
Мариана, топло ми стана от оценката ти 🌹🌹🌹
Адаш, подмлади ме с няколко десетилетия 😊
Смути, съгласен 😊
Благодаря ви, Приятели!!!
🌹🌹💖🌹🌹 -
Мъдростта май не идвала с годините, а с преживяното
Хубав стих! -
На сто години ли се!
А е хубаво... -
Как липсват ми очите ти с блясък звезден!
Как липсва ми усмивката ти и топлия ти глас
Как искам ръцете ти по тялото ми
да палят пожари от дива страст...
Как искам устните ти да изпиват моите
да ме оставяш дори без дъх...,
а после с милувките ти нежни
и в топлата ти прегръдка
да заспивам всеки път. .
А сутрин като се събудя
до мене ти да спиш.
Ще те погледам с любов,
а после със целувка ще те събудя
за закуска- палачинки- обичаш ги, нали? -
Твърд приятел си на моженето!
Поздравления! -
Светла, Младене, Мария, благодаря ви!
-
И на мен ми хареса, Жорж! Поздравявам те!
-
Затрогващ и искрен стих, Жоро! Поздравление!
-
Прекрасно е, Георги...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ПП
Както съм го казвал не веднъж и тук няма редакция, Мария, освен една минимална промяна в последния ред.