28 янв. 2008 г., 17:22

Всеки път... 

  Поэзия
648 0 8

Пресичаха се сънища и време,

надежди и тревоги в моя свят.

Намирах се, без себе си да взема,

където исках да открия бряг.

И всеки път започвах отначало

в буквара на живота да чета

с(ъс) мисълта, че нещо съм разбрала,

но то не ме издига над прахта.

Разсипвах насъбраната опора

подобно мисли от разкъсана мечта...

А се напивах от усмивките на хора,

с които се познаваме едва!!!...

 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??