28.01.2008 г., 17:22 ч.

Всеки път... 

  Поезия
650 0 8

Пресичаха се сънища и време,

надежди и тревоги в моя свят.

Намирах се, без себе си да взема,

където исках да открия бряг.

И всеки път започвах отначало

в буквара на живота да чета

с(ъс) мисълта, че нещо съм разбрала,

но то не ме издига над прахта.

Разсипвах насъбраната опора

подобно мисли от разкъсана мечта...

А се напивах от усмивките на хора,

с които се познаваме едва!!!...

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??