савана (Станка Парушева)
6 3
11 янв. 2007 г., 12:28

Вселена 

  Поэзия
970 0 3

Ти  беше винаги център

в нашата малка вселена.

Аз  в периферията някъде,

ще се чувствах до край отчуждена. 

 

Ти  беше  дървото разумно,

вкоренено дълбоко в земята.

Аз водата, която се плиска

и измива праха от стъклата.

 

Когато оттатък се срещнем -

сигурно не ще се познаем.

Душите ни бяха  различни

и не се сляха до края.

© Станка Парушева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??