Вселена

11.01.2007 г., 12:28 ч.

Поезия

1050 0 3

Ти беше винаги център
в нашата малка вселена.
Аз в периферията някъде,
ще се чувствах до край отчуждена.
Ти беше дървото разумно,
вкоренено дълбоко в земята.
Аз водата, която се плиска
и измива праха от стъклата.
Когато оттатък се срещнем -
сигурно не ще се познаем.
Душите ни бяха различни
и не се сляха до края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вселена

Искате да прочетете повече?

Предложения