11 окт. 2009 г., 00:10

Всички утрини... 

  Поэзия
606 0 15

                                                                                                ... nobody know...

 

... мои са

 

и реките прелели

в дългите нощи

 

и тишината

по струните –

моя е

 

а ти си някъде там…

и те търся…

 

а времето ниже минути…

 

които закичва

по мен

като спомен

 

и в жълто

покрива

тъгата ми

 

тлеещ

по пръстите

порив…

 

после…

 

съграждам

от празното храм

да обгърне

сърцето ми

с вяра

 

че отдавна

съм минало там

и душата ми

стене

в поквара…

 

и прикрила те

някъде

в джоба

 

бавно тръгвам

по пътя

сама…

 

имам всичките утрини…

 

лятото…

 

и реките

прелели

в съня…

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??