6 окт. 2007 г., 12:05

Всичко 

  Поэзия
726 0 3

Мечтите си ти дадох,
сърцето, то е твое,
и душата ме предаде,
останах пак сама.

Нощта е пак студена,
вали пороен дъжд,
в мен нищо не остана,
само наглост и тъга.

Не мога да преглътна тази вина,
искам да крещя
от болка и самота,
и затова ти казвам сбогом,
защото не мога повече така.

© Ралица Лазарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??