6.10.2007 г., 12:05 ч.

Всичко 

  Поезия
727 0 3

Мечтите си ти дадох,
сърцето, то е твое,
и душата ме предаде,
останах пак сама.

Нощта е пак студена,
вали пороен дъжд,
в мен нищо не остана,
само наглост и тъга.

Не мога да преглътна тази вина,
искам да крещя
от болка и самота,
и затова ти казвам сбогом,
защото не мога повече така.

© Ралица Лазарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??