февруари 2014 Румяна Славова
В апнеа между ад и рай!?
Не, не ме устройва!
Нека да е крайно
и разтърсващо дълбоко!
Всичко или нищо ти ми дай!
Щом желаеш ти -
пощади ме - дай ми всичко!
Животът си на мене посвети;
сбъдни ми всичките мечти;
целувай до забрава, страстно;
не пускай никога ръцете ми;
в тъмнината на очите ми
открий съдбата си
и не ме изгубвай-
за себе си ме опази!
Не спирай да ми даваш сили
и подари ми къс от рая и криле -
до теб от щастие да грея,
да летя!
Само аз за теб да бъда
въздух, слънце и вода!
Щом желаеш ти -
не ме щади - не давай нищо!
Душата и сърцето си
за мене заключи;
избягай надалече - бързо -
там погледът ми да не те лови...
И на вълците хвърли ги до една -
мечтите ми!
В твой собствен свят живей
с безразличие и студ към мен...
И нека онемея, да не чуя песен,
и бели дни очите ми не видят;
сърцето ми да ври
в казаните катранени на ада;
най-тежките страдания
сама да изтърпя...
Но, за Бога...
В мъчителна апнеа -
не искам да живея!
Всичко или нищо!
Ти реши!
© Румяна Славова Все права защищены