ВСИЧКО СТАНА...ЗА МИГ

7 июн. 2006 г., 21:02

Поэзия

923 0 12

Нещо здраво ме стисна
за гърлото. Дъха ми отне.
Силна съм. А не мога
да се владея. Онемях...
Не мога след ехо да викам.
Oглушах. Не знаех
че думата – тръгвам си
ще разтърси до дъно душата ми.
Безпощадно излишни
са всички подобни въпроси -
“Аз ли бях? Ти? Кога? И защо?”
Късно за всичко. Безсмислено... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ВСИЧКО СТАНА...ЗА МИГ

Искате да прочетете повече?

Предложения