7 jun 2006, 21:02

ВСИЧКО СТАНА...ЗА МИГ 

  Poesía
889 0 12

Нещо здраво ме стисна

за гърлото. Дъха ми отне.

Силна съм. А  не мога

да се владея. Онемях...

Не мога след ехо да викам.

Oглушах. Не знаех

че думата – тръгвам си

ще разтърси до дъно душата ми.

Безпощадно  излишни

са всички подобни   въпроси -

“Аз ли бях? Ти? Кога? И защо?”

Късно за всичко. Безсмислено...

Да се целуват замръзнали устни.

Да треперят завивките

в празно легло.

Колко е късно...И колко

болезнено  да превързваме

рани на живо.Кръвта им горчи

Тръгвам си.Дума една,за която

не знаех,че може така да убива

Колко кратък миг! Безпощаден.

Тътен след буря.  Гръм.

Сбирам в шепи сега

звезди от очите си... Да изпия

на екс лошото време. И да

проумея,че всяка раздяла

е малка смърт...До ново

прераждане.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??