Често мисля си сама,
че падам от години
и затова се усещам на краката си.
Един ден, навярно,
истината минала е,
но аз...
нали все стъпките броя си.
Тя може би такава е,
че съм ранима
и не мога със себе си да се смиря.
И че съм от слабите, а
не от силните
и дори без пламъци мога да горя.
Често мисля си сама,
че не пристигам, а
навярно всяка крачка е пристанище.
Че аз препускам,
в мен линее силата...
И зее пустота.
А в мен все давят се...
© Цвет Все права защищены