Често мисля си сама,

че падам от години

и затова се усещам на краката си.

Един ден, навярно,

истината минала е,

но аз...

нали все стъпките броя си.

Тя може би такава е,

 че съм ранима

и не мога със себе си да се смиря.

И че съм от слабите, а

не от силните

и дори без пламъци мога да горя.

Често мисля си сама,

 че не пристигам, а

навярно всяка крачка е пристанище.

Че аз препускам,

в мен линее силата...

И зее пустота.

А в мен все давят се...