8 авг. 2019 г., 23:20
Понякога дърпам шалтера и съм сама.
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане.
Дърпам шалтера и настъпва мрак.
Душата, обхваната от лава и димяща жар,
Копнее за миг почивка, за миг затишие,
Преди отново да избухне в пламъци
Този никога незаспиващ вулкан.
Дърпам шалтера и не знам коя съм.
Не знам защо съм тук, какво се иска от мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация