23 февр. 2019 г., 19:54

Вяра 

  Поэзия
1783 24 11
Аз вярвам в мисълта на всеки звук.
Аз вярвам в смисъла
на дългата поредица от грешки...
Всеки залез е сянка изтекла
от пукнатина на пищния изгрев...
И адът е пълна раздяла с надеждите.
Поле от глухарчета
рисува с пухчета къдрици на вятъра.
Но кой ли би могъл да ги докосне?
Един прегърбен комин мечтае за сродна душа
в мораво мълчание -
мухоморка без бели точици... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??