23 feb 2019, 19:54

Вяра 

  Poesía
1784 24 11
Аз вярвам в мисълта на всеки звук.
Аз вярвам в смисъла
на дългата поредица от грешки...
Всеки залез е сянка изтекла
от пукнатина на пищния изгрев...
И адът е пълна раздяла с надеждите.
Поле от глухарчета
рисува с пухчета къдрици на вятъра.
Но кой ли би могъл да ги докосне?
Един прегърбен комин мечтае за сродна душа
в мораво мълчание -
мухоморка без бели точици... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??