РосенНиколов (Росен Николов)
30 11
28 мар. 2019 г., 21:35

Вяра 

  Поэзия » Философская, Другая
895 3 4

Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.

Един след  друг (според канона)
запалват свещ или пък две,
целуват някоя икона
и се прекръстват някои  с ръце.

И гледат всякоя икона,
а тя невинно гледа тях.
Нарежда попа  от амвона
" Недейте да пръстъпяте във грях!"

Разпръсва святата вода в тълпата,
нарежда следните слова-
"Пътищата ни в живота на Земята
са Вярата, Ндеждата и Любовта"

И казват - Бог живее в църква също,
но аз съвсем различно знам -
душата ми с божествена е същност,
а тялото ми - неин храм.

 

Автор Росен Николов © всички права

От книгата "Безвремие"

© Росен Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??