РосенНиколов (Росен Николов)
30 11
28.03.2019 г., 21:35 ч.

Вяра 

  Поезия » Философска, Друга
856 3 4

Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.

Един след  друг (според канона)
запалват свещ или пък две,
целуват някоя икона
и се прекръстват някои  с ръце.

И гледат всякоя икона,
а тя невинно гледа тях.
Нарежда попа  от амвона
" Недейте да пръстъпяте във грях!"

Разпръсва святата вода в тълпата,
нарежда следните слова-
"Пътищата ни в живота на Земята
са Вярата, Ндеждата и Любовта"

И казват - Бог живее в църква също,
но аз съвсем различно знам -
душата ми с божествена е същност,
а тялото ми - неин храм.

 

Автор Росен Николов © всички права

От книгата "Безвремие"

© Росен Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??