4 февр. 2018 г., 21:42

Вярата ще се роди 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
417 1 1

Вярата ще се роди

На мен ми стига,
че винаги ми казваше обичам те
в душата ми е топло,
но сърцето ридае безутешно.
Какво от това?
Кое сърце не е ридало?
Моето свикна с лъжливата истина,
моето от топлина се свива
и толкова боли, че е неразбрано.
Аз си мечтая дано в този живот
все някой в длани ще го задържи.
Той живота си върви
и чука на вселената в рая
дали ще ме пуснат не зная.
Вярата е самотна, но е вяра.
Ще живея с нея до смъртта.
Очи притворила, топлината ще ме грее.
И отново вярата ще се роди.

..

 

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??