4 feb 2018, 21:42

Вярата ще се роди 

  Poesía » De amor, Verso libre
418 1 1

Вярата ще се роди

На мен ми стига,
че винаги ми казваше обичам те
в душата ми е топло,
но сърцето ридае безутешно.
Какво от това?
Кое сърце не е ридало?
Моето свикна с лъжливата истина,
моето от топлина се свива
и толкова боли, че е неразбрано.
Аз си мечтая дано в този живот
все някой в длани ще го задържи.
Той живота си върви
и чука на вселената в рая
дали ще ме пуснат не зная.
Вярата е самотна, но е вяра.
Ще живея с нея до смъртта.
Очи притворила, топлината ще ме грее.
И отново вярата ще се роди.

..

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??