8 авг. 2023 г., 21:59

Вярност 

  Поэзия
188 0 2

Оставам с тебе, луна...

Ти знаеш всичко за моите нощи.

За безкрайния монолог, обвит в тишина,

зад прозореца…  лицемерен  доносник.

 

Ти си ми... като дружка една.

Като пролет с цветна градина.

Ти си постоянен спасител в ръжта.

Слънчогледова Ван Гог картина.

 

Грейнат ли на небосвода звезди

и пропълзи сумракът индигов,

притеглена от млечния диск

в дълга изповед с тебе се сливам.

 

Знаеш какво на сърце ми тежи.

Страстите с които болея...

Превързваш раните ми със стих,

но образът ти... е древна поема.

 

Оставам с тебе, луна…

Многолика приятелко стара…

Ще те загърбя, ще махна с ръка.

Но знам, че  докрай си ми вярна.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??