Вярност

8 ago 2023, 21:59

Poesía

171 0 2

Оставам с тебе, луна...

Ти знаеш всичко за моите нощи.

За безкрайния монолог, обвит в тишина,

зад прозореца… лицемерен доносник.

Ти си ми... като дружка една.

Като пролет с цветна градина.

Ти си постоянен спасител в ръжта.

Слънчогледова Ван Гог картина.

Грейнат ли на небосвода звезди

и пропълзи сумракът индигов,

притеглена от млечния диск

в дълга изповед с тебе се сливам.

Знаеш какво на сърце ми тежи.

Страстите с които болея...

Превързваш раните ми със стих,

но образът ти... е древна поема.

Оставам с тебе, луна…

Многолика приятелко стара…

Ще те загърбя, ще махна с ръка.

Но знам, че докрай си ми вярна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.