Вярвах в теб. Като в очите си.
Като в всемирното спасение.
Рисувах бъдещи "Обичам те".
Наричах на теб привидения.
И прожектирах те в душата си.
Строих параклиси, олтари
да принеса готовността си,
в жертва, всички други чувства да оставя.
И търсих те по хоризонтите,
в капан на изгрев или залез.
Частици от теб в тях отронваше.
За да ги взема, лъчите слънчеви ме пареха.
Обричах се на теб, Любов,
решена, че твойто съществуване
придава смисъл на човешкия род
и на дъха ми. А ти все идваш в образ на сбогуване.
Любов, аз още вярвам, че те има,
закотвена в зениците на някои благословени,
които очи, души и хоризонти изгарят за теб, като на кино.
Но аз от тях не съм. Забравила си да бъдеш смисъл и за мене.
20.05.2011г
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены