5 февр. 2014 г., 20:02

Вярвам 

  Поэзия » Философская
1534 0 14
Когато си сам
и залутан си в тъмното,
когато надеждата бяга,
когато бедите пристигат по съмнало
и мъката в примка те стяга,
не спирай да вярваш,
че има го синьото,
лазурното чисто небе,
че малката радост
е ей там зад ъгъла
и скоро при теб ще се спре.
А колко е нужно - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Борисова Все права защищены

Предложения
: ??:??