scarlety (Адриана Борисова)
20 212
5 feb 2014, 20:02

Вярвам 

  Poesía » Filosófica
1466 0 14

 

Когато си сам

и залутан си в тъмното,

когато надеждата бяга,

когато бедите пристигат по съмнало

и мъката в примка те стяга,

не спирай да вярваш,

че има го синьото,

лазурното чисто небе,

че малката радост

е ей там зад ъгъла

и скоро при теб ще се спре.

А колко е нужно -

един скъп приятел

с голямо любящо сърце

и дарбата да бъдеш мечтател.

Това е: "Вземи се в ръце!"

 

 

© Адриана Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубави стихове пишеш. Няма ли да има нещо ново?
  • Да, силата е в самите нас. Спасението зависи от нас. Хубав финал.
  • Ведро и оптимистично!
  • Окуражаващо! Хубаво!
  • Благодаря, Вальо, Роси и Силвия! Силве, не съм и мечтала да напиша стих- хапче против депресия
  • Адриана, благодаря за прекрасния, позитивен и тонизиращ стих!Ще си го разпечатам и ще си го сложа в чантата, да си го чета, вместо хапче за нерви.Аплодисменти!
  • Зареждаща с оптимизъм творба.
    Много ми хареса!
  • Кратко, ясно и точно казано! Поздрави, Адри!
  • Благодаря за коментарите, Катя, Санвали, Септ, Радост, Куш и Мина! С приятели всичко е по-леко и добиваш кураж!
  • Да имаш и да бъдеш приятел, заедно с мечтата, това крепи човека!
  • Един добър приятел, Ади, е повече от десет роднини. Поне за мен е така. А стихото си е в твоя типичен, лек, изящен и много сърдечен стил. Браво!
  • малко оптимизъм никак не е излишен.
  • Споделям, Адриана!

    "Вземи се в ръце!"

    Поздрав!
  • Малко ни трябва, понякога само приятелско рамо. Хареса ми. Поздрави!
Propuestas
: ??:??