вятъра

5 июл. 2007 г., 11:28

Поэзия

568 0 1

...А вятъра разказваше истории
с глас звънлив, леко замечтан.
Разказваше за чудните страни
и хората, с които се е запознал,
разказваше ни за места далечни,
за върхове, обвити в тъмнина,
за пещери и за реки чудесни,
с бистра, изворна вода...
Започнахме и ние да мечтаем
за чудновати хора и места -
да бяхме вятър, щяхме да ги опознаем,
но хора сме и само ще мечтаем за това...

вятъра

Свързани произведения

Комментарии

Предложения