5.07.2007 г., 11:28 ч.

вятъра 

  Поезия
566 0 1
...А вятъра разказваше истории
с глас звънлив, леко замечтан.
Разказваше за чудните страни
и хората, с които се е запознал,
разказваше ни за места далечни,
за върхове, обвити в тъмнина,
за пещери и за реки чудесни,
с бистра, изворна вода...
Започнахме и ние да мечтаем
за чудновати хора и места -
да бяхме вятър, щяхме да ги опознаем,
но хора сме и само ще мечтаем за това...

© Ониксче Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е !И жалко дето не можем да пътуваме по вятъра
Предложения
: ??:??