Вятърче на хълма ме погали

29 сент. 2024 г., 07:54

Поэзия

148 5 7

ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ

... ледена, сланата взе да пари,

горският поток да рохолѝ,

гарван грачи в борови върхари,

птиче пее в сънните ели,

суха сламка с шипката се драчи,

къпинакът почна да кърви,

охлювчето тръгна по задачи

в чорлави от вятъра треви,

и на зигзаг слънцето полази

пламналия в блага охра рид,

а къртикът – бивш агент на ЩАЗИ,

слезе под земята с мрачен вид,

и – като че ли съвсем излишен –

късо изтопуркал таралеж,

аз седях на камъка – и дишах

синеви и облаци в летеж,

свит в сетре от есенни парцали,

сгуших се във топлата яка...

Вятърче на хълма ме погали

и прощално махна ми с ръка.