29 sept 2024, 7:54

Вятърче на хълма ме погали 

  Poesía
147 5 7

ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ

 

... ледена, сланата взе да пари,

горският поток да рохолѝ,

гарван грачи в борови върхари,

птиче пее в сънните ели,

 

суха сламка с шипката се драчи,

къпинакът почна да кърви,

охлювчето тръгна по задачи

в чорлави от вятъра треви,

 

и на зигзаг слънцето полази

пламналия в блага охра рид,

а къртикът – бивш агент на ЩАЗИ,

слезе под земята с мрачен вид,

 

и – като че ли съвсем излишен –

късо изтопуркал таралеж,

аз седях на камъка – и дишах

синеви и облаци в летеж,

 

свит в сетре от есенни парцали,

сгуших се във топлата яка...

Вятърче на хълма ме погали

и прощално махна ми с ръка.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??