valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
25 янв. 2007 г., 01:08

ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА 

  Поэзия
1361 0 5

Като вятърна мелница самотата ме гали

 и скрибуцат с надежда всички стари мечти.

Сякаш пак съм до теб,ала всъщност едва ли

ще посегнеш към моята тайна врата.

 

Само в мислите крехки като ново начало

 аз те пускам свенливо и оставам без дъх.

В самотата се вглеждам-самота огледална.

От пропукана вяра теква първата кръв.

 

Аз съм вятърна мелница-ти си топлият вятър,

аз роден съм самотник-ти пък си самота.

Аз-играна пиеса в житейския театър.

Ти-посята в пустиня зелена трева.

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??