valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
25.01.2007 г., 1:08 ч.

ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА 

  Поезия
1362 0 5

Като вятърна мелница самотата ме гали

 и скрибуцат с надежда всички стари мечти.

Сякаш пак съм до теб,ала всъщност едва ли

ще посегнеш към моята тайна врата.

 

Само в мислите крехки като ново начало

 аз те пускам свенливо и оставам без дъх.

В самотата се вглеждам-самота огледална.

От пропукана вяра теква първата кръв.

 

Аз съм вятърна мелница-ти си топлият вятър,

аз роден съм самотник-ти пък си самота.

Аз-играна пиеса в житейския театър.

Ти-посята в пустиня зелена трева.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??