Тя бе леко вятърничево момиче
Така изглеждаше си от далече
Няма зима, няма лете
Все усмихната вървеше.
Още в облаците бели
Намираше вълшебства остарели
А в дъжда вървеше гордо
Без шапка, без чадър, усмихната и ведро
Тя бе леко вятърничево момиче
Но така изглеждаше си само от далече
Всъщност имаше десетки рани
Но поуката си така и не се научи.
Ръка на всеки тя подава
Забравя всеки белег, всяка рана
Въпреки всичко се раздава
А със себе си сама се справя
Тя раздаваше се безословно
И даваше, и даваше все що има
хората с(ъс) пълни шепи грабеха си безпощадно
Все едно си беше разпродажба.
Ала тя не ще се спира
И ще раздава туй що в нея се намира
Дорде все още има
В(ъв) нея мъничка частица жива.
© Цони Все права защищены