Тя бе леко вятърничево момиче

Така изглеждаше си от далече

Няма зима, няма лете

Все усмихната вървеше.

Още в облаците бели

Намираше вълшебства остарели

А в дъжда вървеше гордо

Без шапка, без чадър, усмихната и ведро 

Тя бе леко вятърничево момиче

Но така изглеждаше си само от далече

Всъщност имаше десетки рани

Но поуката си така и не се научи. 

Ръка на всеки тя подава 

Забравя всеки белег, всяка рана

Въпреки всичко се раздава

А със себе си сама се справя 

Тя раздаваше се безословно

И даваше, и даваше все що има

хората с(ъс) пълни шепи грабеха си безпощадно

Все едно си беше разпродажба. 

Ала тя не ще се спира

И ще раздава туй що в нея се намира

Дорде все още има

В(ъв) нея мъничка частица жива.