14 нояб. 2024 г., 22:49  

Вятърно 

  Поэзия
282 8 6
Усмихнах се на залеза. Политнах.
Бях полъх тих над цялата Земя.
Летях на Запад - розите Му стигнах,
прегърнал словото им - светлина.
И после неусетно потопих се
в мастилото на тъмното море.
Нощта с къдрици черни в мене стихна,
да изживее себе си, за да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??