14.11.2024 г., 22:49 ч.  

Вятърно 

  Поезия
277 8 6
Усмихнах се на залеза. Политнах.
Бях полъх тих над цялата Земя.
Летях на Запад - розите Му стигнах,
прегърнал словото им - светлина.
И после неусетно потопих се
в мастилото на тъмното море.
Нощта с къдрици черни в мене стихна,
да изживее себе си, за да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??