Вятърът...

27 мая 2013 г., 08:38

Поэзия » Другая

368 0 2

Вятърът...

Вълшебството, което пред мене ти разпръсна

от красотата свежа на пламенна Любов,

да събера поисках във дланите си скръстени

и с мене да го нося и пазя цял живот...

Но Вятър завистливо отнякъде задуха

и всичко що събрал бях без милост разпиля-

в Душата ли, в сърцето ли, но нещо се пропука,

а толкова болеше, и дълго ме боля...

Аз Вятърът подгоних, обраното да върне

и стигнах го накрая, но той ми се изсмя,

че Вятърът не връщал, това което грабне...

...А много ме болеше и дълго ме боля...

д-р Коста Качев

Eva55 (Евелина Стоянова)

2013-05-27T10:59:24+03:00

Прекрасен и силно изразен стих..., създава усещане за душевна болка и тъга - породена от загуба на нещо скъпо...!!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-05-27T08:57:20+03:00

Поздравления за хубавата поезия,Докторе!