27.05.2013 г., 8:38 ч.

Вятърът... 

  Поезия » Друга
370 0 2

Вятърът...

 

Вълшебството, което пред мене ти разпръсна

от красотата свежа на пламенна Любов,

да събера  поисках във дланите си скръстени

и с мене да го нося и пазя цял живот...

 

Но Вятър завистливо отнякъде задуха

и всичко що събрал бях без милост разпиля-

в Душата ли, в сърцето ли, но нещо се пропука,

а  толкова болеше, и дълго ме боля...

 

Аз Вятърът подгоних, обраното да върне

и стигнах го накрая, но той ми се изсмя,

че Вятърът не връщал, това което грабне...

...А много ме болеше и дълго ме боля...

 

д-р Коста Качев          

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен и силно изразен стих..., създава усещане за душевна болка и тъга - породена от загуба на нещо скъпо...!!!
  • Поздравления за хубавата поезия,Докторе!
Предложения
: ??:??