15 окт. 2021 г., 12:53

Въжделения 

  Поэзия
598 2 1
И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината.
Животът като миг пропуснат…
Скитахме с надежда да се зърнем
и чувствата отново да възкръснат.
Очите срещаха очи искрящи.
На пристана очаквах да те спра.
Но всичките възторжени копнежи
изгаряха като залязващи слънца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

15 место

Предложения
: ??:??