И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината.
Животът като миг пропуснат…
Скитахме с надежда да се зърнем
и чувствата отново да възкръснат.
Очите срещаха очи искрящи.
На пристана очаквах да те спра.
Но всичките възторжени копнежи
изгаряха като залязващи слънца. ...