Вълчица

1 апр. 2024 г., 12:35 2024-04-01T16:06:41+03:00

Поэзия » Философская

205 2 2

Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.

Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна,
та и болката сви се под камък, притихна без глас.
Свободата ми вълча – с душата платена и късна,
на сърцето ми белег – останал невидим за вас.

Този свят ще е мой! Към небето ще вдигна муцуна,
ясен месец над мен ще посипе коприна – за път.
Злоба нямам, а обич, че с нея ме Господ целуна.
Всички вълци трикраки без страх към звездите вървят...

Вълчица

Свързани произведения

Комментарии

Предложения