13 июн. 2007 г., 17:10
Вълшебен ден. Вълшебна нощ.
Съдбата щедро ме погледна.
Вълшебник благ със глас на кадифе,
тихичко до мен приседна.
С вълшебна пръчица докосна
раненото ми от любов сърце.
После нежно ме прегърна
като мъничко дете.
Среброкоса моя, фея, синеока,
с лунни петънца по чипото носле,
тук съм вече, мила моя.
Събуди се. И добре дошла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация