13 jun 2007, 17:10

Вълшебство 

  Poesía
742 0 5
Вълшебен ден. Вълшебна нощ.
Съдбата щедро ме погледна.
Вълшебник благ със глас на кадифе,
тихичко до мен приседна.
С вълшебна пръчица докосна
раненото ми от любов сърце.
После нежно ме прегърна
като мъничко дете.
Среброкоса моя, фея, синеока,
с лунни петънца по чипото носле,
тук съм вече, мила моя.
Събуди се. И добре дошла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??