25 июл. 2013 г., 13:31
Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра -
зеленото достойнство пред света.
Край корена изплашени мишлета се разбягаха
да търсят друг подслон за през нощта...
Отнеха му гнездата и птичата им песен,
сезоните и техния уют.
От този ден през лято, през пролет или есен
основното му чувство ще е студ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация