Довереница (Дочка Василева)
488 17653
25.07.2013 г., 13:31 ч.

Въпросът на отсечените спомени 

  Поезия » Философска
812 0 18

 

Палачите си тръгнаха нарамили секирите

и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.

Остатъкът от него със болка регистрира

товар от непозната празнота.

 

Отнеха му короната и листите, и вятъра -

зеленото достойнство пред света.

Край корена изплашени мишлета се разбягаха

да търсят друг подслон за през нощта...

 

Отнеха му гнездата и птичата им песен,

сезоните и техния уют.

От този ден през лято, през пролет или есен

основното му чувство ще е студ.

 

В житейските му кръгове отсечените спомени

подобно на змия ще се въртят.

И ще сълзят отгоре им въпросите отронени.

Къде била е в него същността?

 

В проядените корени убежище за мишките,

в изправения ствол или върха,

пробождащ на небето пелерината копринена

и спирайки на слънцето дъха...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??