1 апр. 2018 г., 23:36

Върху жаравата златееща на дните... 

  Поэзия
5.0 (5)
823 1 8
Върху жаравата златееща на дните
омаяна и тръпнеща танцувам.
По стъпките ми плиска се магия
и нестинарската ми кръв бушува.
Сред вихъра от спомени и тайни
омагьосани тъпани бият.
И всяко въгленче е хвърлен камък
по моята човешка орисия.
И всяка стъпка е пътуване безкрайно
към истината на Всемира,
към най-дълбоко скритите ми рани –
в жарта на танца себе си намирам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Все права защищены

Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »